Няма как да посетите Видин и да не чуете легендата за турския владетел Осман Пазватоглу и невъзможната му любов с християнка. Заради тази невъзможна любов Осман Пазвантоглу поставил на джамията, която издигнал сърце, но според историците това е пика. Днес джамията се намира в Крайдунавския парк на града , срещу нея е митрополитския храм „Свети Николай“ и сградата на Видинската митрополия, а на 300 метра от тях  са останките от красивата сграда на Синагогата.

Стечение на обстоятелствата, толерантост или начин на живот – както искате можете да го наречете, но трите сгради на три водещи световни религии съжителстват в централната градска част на Видин   без никой на никого да пречи от векове. 

Осман Пазвантоглу е управлявал самостоятелно Видин и областта от 1795 до смъртта си през 1807 година. Смятан е за най-значимия управител на Видинската област през периода на османското владичество преди Мидхат паша. Джамията на Осман Пазвантоглу е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Завършена е между 14 май 1801 и 4 май 1802 г. Създава впечатление за двуетажност, въпреки че е едноетажна. В близост до джамията е издигната библиотеката на Осман Пазвантоглу.

Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие и помещение. От надписа над входа се разбира, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на покойната си майка. Минарето на джамията и библиотеката завършват със стилизиран връх на пика. Тя вероятно е знакът на войсковата част, към която спада Осман Пазвантоглу,но според легендта  изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов.

Поставянето на пика подчертава независимостта на Пазвантоглу от султана, чийто знак е полумесецът. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана, според други той я е посветил на своята любима българка. По-известна е легендата за несподелената любов между Осман Пазвантоглу и българка християнка. Според нея чувствата им остават несподелени и неразбрани от околните, както и невъзможността за по-нататъшното им развитие. Джамията е известна още и като „Сърцатата джамия“ именно поради този факт.