В пещерата Бачо Киро изследователите се натъкнали на инструменти, кости и зъб. Те показват, че видът хомо сапиенс е бил в Европа преди 45 000 години. Вкаменелостите доказват, че нашите предци са живели много по-дълго и по-тясно с неандерталците, отколкото се смяташе досега.
Досега антрополозите вярваха, че неандерталците са изчезнали или са били унищожени хиляда години след пристигането на хомо сапиенс в Европа. ДНК-последователностите в костните фрагменти от пещерата Бачо Киро обаче показват, че съвременният човек е имигрирал в Европа преди 49 000 години, или с 8 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега – преди 41 000 години.
Експертите смятат, че неандерталците и хомо сапиенс не са се състезавали за територии и надмощие, не са се водили битки за изтребление помежду си, както се предполагаше досега. В действителност двата вида са живели заедно спокойно повече от 300 поколения. През ледниковата епоха двата типа хора все още са били разделени от Средиземно море. Неандерталците са бродили из Европа и Азия като високоспециализирани ловци на мамути. В същото време анатомично по-модерният хомо сапиенс се е развивал в Африка.
Когато африканците мигрирали на север в Европа, те споделяли общо местообитание с местните жители, смята Жан-Жак Хюблин, директор на Института за еволюционна антропология на Макс Планк Лайпциг. По думите му, новите находки в българската пещера показват, че идвайки в Европа хомо сапиенс не дошли като войнствени завоеватели. Те донесли със себе си нови оръжия и инструменти, но живеели в същите пещери като неандерталците, създавали семейства с тях и отглеждали деца заедно.
Ето защо все още носим до четири процента неандерталски гени днес. Откритията в пещерата Бачо Киро предоставиха решителни антропологични доказателства за ранното мирно съжителство на нашите предци в праисторическите времена.
По сп. „Билд“ / ФРГ
