Преди няколко дни от този свят си отиде майсторката на документални филми Анна Петкова. Тя завършва първия випуск на специалността „Филмова и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. Христо Христов; по-късно самата е преподавател там. От 1978 до 1992 работи като режисьор в Студия за телевизионни филми „Екран“. От 1992 е на свободна практика; водила е авторската рубрика „Трета възраст“ по БНТ с над 40 документални филма. Игралният ѝ дебют „Откога те чакам” (1984) донася много национални и наградата „Пиер Паоло Пазолини“ на Италианския международен фестивал за неореалистични филми в Рим, но след това тя се ориентира изцяло към документалното кино. Прави социално ангажирани творби, които получават призове на национални и международни фестивали. На филма за комунистическите лагери „Обвинението” от дилогията „Присъдата” („Вината” и „Обвинението”) е присъдена
Специална награда на журито в Карлови Вари 2000. Нейният филм „Агресията“, продуциран от Гала Филм, имаше своята премиерна прожекция на 20-ия София Филм Фест 2016 година. Документалната творба изследва и търси българските следи в епохалните събития на 1968-а. Официално българската комунистическа държава е част от инвазията. Въпросът е неофициално, у нас в България, била ли е налице съпротива?! Физическа, мисловна, психическа. Ние записахме ли се в календара на антикомунизма?! Или мълчанието ни е погълнало?…

Анна Петкова и Галина Тонева са тандем от далечната 1990, когато започва съвместната им работа в СТФ „Екран“ по проекта „Присъдата“ с фокус комунистическите лагери в България. Проектът е замислен в три части – вина, обвинение, процес– формалните етапи на съдебната процедура, която води до ПРИСЪДА. „Реформите в киното от началото на 90-те години не дадоха възможност да се изпълни този замисъл докрай, – споделя Галина Тонева. – Успяхме да завършим само първата част „Вината“ през 1993 Анна имаше невероятното качество никога да не се отказва в името на търсене на истината. С цената на много лични жертви Анна продължи работа по проекта… За да остане вярна на себе си – безкомпромисна и целеустремена. През 1999 Гала Филм успя, с помощта на Документален фонд СОРОС-Ню Йорк и БНТ, да осигури необходимото финансиране,
с което Анна Петкова да довърши втората част „Обвинението“.Международното признание за филма, показан на повече от 20 фестивала, донесе Голямата награда „Златната ракла“ 2000,  както и Специалната награда на журито в Карлови Вари. За нас като продуценти „Обвинението“ е най-яркият изразител на таланта на Анна Петкова.“

Световната премиера на последния филм на Анна Петкова „Авантюриста“ е през юни 2021 в конкурсната програма на фестивала „Biografilm“ в Болоня, Италия. Историята проследява съдбата на българския дисидент Григор Божилов Симов – един от основателите на Дружеството за правата на човека у нас. Авторите на сценария Анна Петкова и Константин Петров и деликатната камера на опитния оператор Христо Ковачев създават разказ, който дава шанс на зрителите да се докоснат до мислите и спомените на един уникален човек, а чрез него – до важни фрагменти от истината за отминалите десетилетия… Музиката на филма е дело
на Борис Чакъров. Продуценти на „Авантюриста“ са Гала Филм – Галина Тонева и Кирил Кирилов, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. В покрайнините на обезлюдено село на българо-сръбската граница, в порутена къща, живее гражданинът Григор. Името му не говори нищо на никого. Зад неговата съдба прозират онези процеси, които вървяха под повърхността на събитията, и които направиха България такава, каквато е днес… Какво се случи? Защо се случи така? Историята на живота му е част от историята на България в последните 70 години. Годините, прекарани по затворите, изселванията, борбата му за правата на човека, бедността… съпътстват жизнения му път в търсене на свободата и истината и до днес… Комунизмът си отиде, но дали демокрацията дойде? Анна Петкова бе сред най-активните и редовни зрители на Дома на киното. До последно не пропускаше премиерно заглавие и разпалено споделяше своите впечатления с екипа ни. Мислим за нея с тъга, но и с благодарна усмивка. Раздялата с нея ни припомня за сетен път да не пропускаме шанса да се учим от големите личности в нашето кино, докато са сред нас. Светъл път, Ани!