Първата черна дупка, която човечеството някога е открило, е много по-масивна, отколкото се смяташе досега, според ново изследване. Галактическият рентгенов източник, по-късно наречен Cygnus X-1, е открит през 1965 г., когато чифт гайгерови броячи са били монтирани на борда на суборбитална ракета, изстреляна от Ню Мексико.

Физиците Стивън Хокинг и Кип Торн направиха през 1974 г. прочутия си залог, според който професор Хокинг заяви, че това не е черна дупка. Професор Хокинг описа залога като форма на застрахователна полица в книгата си „Кратка история на времето“. „Много работих по темата с черните дупки и всичко би било пропиляно, ако се окаже, че те не съществуват“, пише той. „Но в такъв случай бих имал утехата, че спечелих облога си, което ще ми спечели четири години да получавам списанието Private Eye. „Ако черни дупки съществуват, Кип ще получи една година абонамент за Пентхаус“, добави той. В крайна сметка Хокинг приема залога през 1990 г.

Нови наблюдения, публикувани в списание Science, сега доказаха, че Хокинг е бил прав. Изследването установи, че Cygnus X-1 съдържа най-масивната черна дупка със звездна маса, откривана някога без използването на гравитационни вълни. Международен екип от астрономи използва много дълъг изходен масив, огромен радиотелескоп, съставен от 10 антени, разположени в САЩ, заедно с интелигентна техника за измерване на разстоянията в космоса, за да се установи размерът на черната дупка. „Ако можем да видим един и същ обект от различни места, можем да изчислим разстоянието му от нас, като измерим колко далеч се движи обектът“, каза водещият изследовател, професор Джеймс Милър-Джоунс. „Ако държите пръста си пред очите си и го гледате затварайки първо едно, псолед другото око, ще забележите, че пръстът ви прескача от едно място на друго. Това е абсолютно същият принцип“, добави проф. Милър-Джоунс, от университета Къртин и Международния център за радиоастрономически изследвания. „В продължение на шест дни наблюдавахме пълна орбита на черната дупка и използвахме наблюдения, направени от същата система със същия телескоп през 2011 г.“, каза професорът. „Този метод и новите ни измервания показват, че системата е по-далеч, отколкото се смяташе досега, с черна дупка, която е значително по-масивна.“

Съавторът професор Иля Мандел от университета Монаш заяви, че черната дупка всъщност е толкова масивна, че опровергава много идеи на астрономите за това как се образуват черните дупки. „Звездите губят маса от заобикалящата ги среда чрез звездни ветрове, които духат на повърхността им. Но за да направим черна дупка толкова тежка, трябва да наберем количеството маса, която огромните звезди губят през живота си“, каза той. „Черната дупка в системата Cygnus X-1 започнала животът като звезда, приблизително 60 пъти по-голяма от масата на Слънцето и се колабирала преди десетки хиляди години“, каза той. „Невероятно е, че обикаля около спътника си – свръхгигант, на всеки пет дни и половина само на една пета от разстоянието между Земята и Слънцето. „Тези нови наблюдения ни казват, че черната дупка е повече от 20 пъти по-голяма от масата на нашето Слънце, което е 50% увеличение спрямо предишните оценки“, добави проф. Мандел.

По материали на SkyNews / Великобритания