Расте декларираното желание за ваксиниране, коментират от „Галъп интернешънъл болкан“ на базата на данни от изследвания, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари -1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Ако към началото на януари и към началото на февруари 27 на сто са искали ваксина срещу коронавирус, а 48 процента са били против, то сега 36 на сто декларират желание, а 41 процента са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на желаещите ваксина. Спада и делът на колебаещите се – от 24 на сто преди до 20 на сто сега. 3 на сто отговарят, че са ваксинирани.
Демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат, разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса, коментират анализаторите. Те посочват, че не бива да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен. Най-силно искат ваксина най-възрастните, според данните.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо, смятат от „Галъп“. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Към началото на март 55 на сто са принципно за по-леки мерки, а 32 на сто – за по-строги. Останалите се колебаят.
Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент, уточняват анализаторите. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение, отбелязват от „Галъп“. Изследователският опит от есента пък показа, че, с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв, или поне засега, допълват те. Според анализаторите вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46 на сто казват, че страната ни се справя добре, а 42 процента – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ, отбелязват от „Галъп“ и допълват, че когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика, според анализаторите, отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
