Мимар Синан – най-известният архитект в историята на Османската империя е автор на проекта на Баня Баши Джамия в София. Средствата за строежа са осигурени от богатия съдия Молла Сейфуллах. Джамията е издигната в памет на починалата му съпруга през 1566 – 1567 г.
Строежът е от дялан камък, като между каменните редове са поставени червени тухли. Централният купол е покрит с оловни пластини. Събира до 1200 души на големите ислямски празници. Джамията е четириъгълна с четири ъглови кубета, централно кубе и минарето. В предната ѝ част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета.
Молитвената зала е от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Капителите са сталактитни.
Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е от дялани камъни. Централният купол на джамията е покрит с оловна ламарина.
Изящно архитектурно произведение представлява минарето на джамията. В делнични дни в джамията се събират около 700 души, а в празничните дни – 1200 души.
Името на джамията „Баня баши“ предполага, че тя е била част от по-голям бански комплекс, в който влиза и красивата мраморна постройка на минералната баня, намираща се тогава наблизо.
Днес джамията е паметник на културата от национално значение.
