„След 44-а година взривяват на царибродските гробища паметника на българския воин, който е построен със средства на Военното министерство тогава,“ разказва Зденка Тодорова, писател и журналист от Западните покрайнини.
„Паметникът е взривен през 1946-а година като „фашистки“. Добре, че намерихме снимки, но не в българските архиви, а в семейните албуми на хората. Това е един голям паметник и с паметна чешма. Единствената паметна чешма, мемориална чешма в България (от 1941 до 1944 Цариброд отново е в пределите на България), единственият, може да се каже, барелеф на хан Аспарух, е бил сложен върху мемориала на чешмата. Той е изкъртен, когато е взривен паметника. И аз имам информация от един човек, че един дядо, който тогава е бил млад човек, отишъл на гробищата, когато е бил взривен паметникът и е взел барелефа. Така че той не е унищожен. Може би когато му дойде времето, този барелеф ще бъде сложен на полагащото му се място. Но аз забелязвам, че българската дипломация нищо не прави по тези въпроси да се възстановяват войнишките паметници. Имаме и от Балканската война в село Изатовци, в село Горни криводол. Това са старопланинските села, откъм Царибродско, които също са в занемарен вид, но съществуват като такива и те са част от българската история. Какво да говорим, ако нямаме паметници? Каква история? Ако я няма костницата?….“ казва Зденка Тодорова.
още по темата четете тук: https://www.compassmedia.bg/zashto-srabsko-balgarskata-voyna-ne-se-izuchava-v-tsaribrod/
