Уважението към културните и духовни връзки между България и Сърбия е пример за младите хора от двете държави. Днес заедно показваме, че независимо от различията си, сме способни да решаваме по разумен начин с мъдрост и с постоянство всичко, което до момента ни е разделяло. Това заяви държавният глава Румен Радев на церемонията, на която заедно със своя сръбски колега Александър Вучич, откриха паметник на светите братя Кирил и Методий в двора на гимназията в Цариброд (Димитровград). Първата копка за изграждането на паметника в двора на училището, което носи името на славянските първоучители, бе направена от двамата президенти при посещението на Румен Радев в Сърбия през 2018 г.
Ние сме близки не само географски, но и духовно, подчерта още президентът и добави, че откритият паметник в навечерието на 24 май е символ на културната близост между България и Сърбия и между двата съседни народа. „Младите хора виждат днес пример за приятелство и сътрудничество и се надявам, че ще го следват и в бъдеще“, посочи Румен Радев. Държавният глава отбеляза и взетото в Сърбия решение 24 май да се почита официално като Ден на славянската писменост и култура.
„Изградихме прекрасен паметник, надписан и на сръбски, и на български език. Учили сме и глаголица, и кирилица. За нас е важно да гледаме и да градим бъдещето“, заяви сръбският президент Александър Вучич на церемонията и добави, че сръбският народ приема българите като братя. Той изрази увереност, че двата народа могат по най-добрия начин да развият своите отношения и да подпомогнат развитието на региона. „Искаме всички българи, които живеят на територията на Сърбия, да имат право на свой език, на свои учебници, да обичат своята родина и своя български народ“, подчерта Александър Вучич.
Двамата президенти присъстваха на рецитал на ученици от гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“ на български и сръбски език. Държавният глава Румен Радев връчи плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ на Братислав Стаменов, настоящ директор на гимназията, и Почетния знак на президента на г-жа Снежана Симеонова – бивш дългогодишен директор на гимназията. Румен Радев и Александър Вучич разгледаха ремонтираната сграда на училището, неговата библиотека и откритите спортни игрища.
Задълбочаването на икономическата и транспортна свързаност между България и Сърбия е инвестиция в общото европейско бъдеще на нашия регион. Това заяви днес държавният глава Румен Радев на съвместна пресконференция с президента на Сърбия Александър Вучич. „Имаме добро взаимодействие, откритост и откровеност при обсъждането на всички въпроси, както и ясна визия как да задълбочаваме нашето сътрудничество, да постигаме още по-големи успехи и да чертаем нашия общ европейски път“, подчерта българският държавен глава.
Българският президент открои напредъка в изграждането на автомагистралата, която свързва столиците София и Белград и изрази очакването си страната ни да приключи своята част от проекта в рамките на две години. Румен Радев подчерта и значението на общите проекти в областта на енергийната диверсификация: „Изграждането на интерконектора между Сърбия и България ще свърже националните газопреносни системи на двете страни и ще увеличи сигурността в доставките на енергийни ресурси“, посочи държавният глава.
Постигането на реална свързаност изисква създаването на всички възможни предпоставки за насърчаване на общуването между хората от двете страни на границата, подчерта още Румен Радев. Над 400 хиляди сръбски туристи са посетили страната ни през 2019 г. преди пандемията и над 500 хиляди български – Сърбия, като по думите на Румен Радев „хората сами ни подсказват и ни показват накъде трябва да вървим“. Във връзка с това беше обсъдена възможността за изграждането на нови контролно-пропускателни пунктове, което да стимулира инвестиционния и културно-образователния обмен и туризма.
Румен Радев благодари на своя колега Александър Вучич за поетите ангажименти за подкрепа на българското национално малцинство в страната при посещението му в Република Сърбия през 2018 г. и особено за съществената финансова подкрепа за медиите, които излъчват съдържание на български език. Президентът изрази очакването си, тази подкрепа за българското национално малцинство в Република Сърбия да се превърне в устойчива политика. „Развитието на нашите отношения трябва да работи в такава посока, че да допринася за всестранното социалноикономическо, духовно и културно-образователно развитие на нашето малцинство, за което България е готова да даде своя значим принос“, подчерта Румен Радев.
Българската страна е готова да окаже експертна подкрепа за превода на учебниците в средното гимназиално образование за сънародниците ни в Република Сърбия, стана ясно от думите на президента. Предстои и делегация от българското Министерство на икономиката да се срещне с представителите на местните власти в районите, в които живее българското национално малцинство в Сърбия.
„Можем да решаваме проблемите и да даваме перспектива, така че нашите сънародници тук да се гордеят, да се чувстват свободни, че са българи, да пазят своето национално самосъзнание, идентичност, корени, език и духовност и в също време да бъдат лоялни граждани на страната, в която живеят“, заяви българският президент.
В отговор на журналистически въпрос, Румен Радев заяви, че очаква по-голяма активност и повече единство от страна на Националния съвет на българското национално малцинство по всички въпроси, които засягат сънародниците ни в Сърбия, включително и за уреждането на проблема с българските наставки на женските фамилни имена.
Запитан за бъдещата подкрепа от страна на България за интеграционния процес на Република Сърбия в Европейския съюз, президентът Румен Радев припомни, че България винаги е оказвала принципна и последователна помощ на Република Сърбия в нейния път към Обединена Европа. „Ние винаги сме подкрепяли и пълноценния диалог между Белград и Прищина и смятаме, че това е важна тема за нашия регион“, заяви българският държавен глава, попитан за отношението на България към диалога между Република Сърбия и Косово. Той добави, че България ще продължава и в рамките на ЕС да прави всичко възможно този диалог да бъде стимулиран и да се търси устойчиво решение на проблема.
