Най-масивната известна звезда във Вселената не е толкова голяма, колкото бяха предишните изчисления, показват нови наблюдения, които прогнозират подобен сценарий и за другите най-масивни звезди. Звездата R136a1 е открита през 1985 г. насред мъглявината Тарантула, в звездния куп Магеланов облак, близо до нашата галактика. През 2010 г. екип от астрономи я обяви за най-масивната, наблюдавана някога, с маса 320 пъти по-голяма от тази на Слънцето. По-новите наблюдения намалиха тази стойност до 250 слънчеви маси. Този път екип, използващ телескопите Северен и Южен Джемини, разположени съответно на Хаваите и в Чили, определи масата на звездата между 170 и 230 слънчеви маси. Резултатите от изследването ще бъдат публикувани „Астрофизикал джърнъл“. „Резултатите ни показват, че най-масивната звезда, която познаваме днес, не е толкова масивна, колкото си мислехме“, казва Вену Калари, водещ автор на изследването и астроном в американската лаборатория NOIRLab, която управлява телескопите Джемини.
„Това подсказва, че горната граница на звездната маса също може да е по-малка, отколкото си мислехме“, добавя той в изявление на NOIRLab.
Звезди като R136a1, които са най-масивните и най-светлите във Вселената, се наблюдават трудно. Първо, защото животът им е много кратък – няколко милиона години, в сравнение със Слънцето – много по-често срещан вид звезда, чиято продължителност на живот е десет милиарда години. Второ, защото те обикновено са в компактни звездни купове, обвити в звезден прах, което затруднява точното измерване на светимостта им. Именно тази светимост дава възможност да бъде определена масата на звездата. Екипът на NOIRLab получи най-точното изображение на звездите в клъстера, а оттам и на R136a1, с помощта на техника, известна като спекъл интерферометрия. Използваната техника за наблюдение не е била прилагана досега за този тип обекти. Според Вену Калари това кара авторите на изследването да гледат на резултатите си с „повишено внимание“, докато още по-мощни инструменти, като бъдещия Изключително голям телескоп (ELT), който се очаква през 2027 г., не прецизират измерването.
снимка НАСА
