Сегашното поколение зрелостници, което аз наричам онлайн поколение, има друга личностна структура – в центъра ѝ е Аз-ът, тези младежи преценяват всичко от гледна точка на своите потребности и своите начини за постигането им. Когато не са удовлетворени от това, което виждат, са много по-активни от предишните поколения в търсенето как да постигат житейските цели. Днешните абитуриенти са по-жизнени от предишните поколения, каза психологът Христо Монов, потърсен за коментар по повод началото на абитуриентските балове, начина, по който младежите посрещат този етап от живота си и колко подготвени са за него. Те не са деца, миналата година някои от тях, като моята дъщеря, четири пъти взеха участие в избори, посочи Монов. По думите на психолога неслучайно, когато той е завършил преди 46 години, това, което е получил като документ не се е наричало диплома, а „удостоверение за зрелост“. Те са зрели хора, които са живели в съвсем различно от нашето време, формирали са се в напълно друг свят и заради това са по-различни от предишните поколения.
Според Христо Монов поколенията до 90-те години на миналия век са живели в един коренно по-различен и много по-малко труден свят. След това светът стана изключително сложен и затова имаше няколко випуска, които са много объркани, а някои от тях са родители на сегашните абитуриенти и това дава своя резултат, посочи той. „Светът, в който ще живеят завършващите сега, е по-сложен заради COVID-19, войната в Украйна. Глобално е по-сложен, а пандемията и случващото се в Украйна са само най-ярките проявления на глобалната безпомощност на елитите да управляват света към по-добро“, каза психологът. Той изрази надежда младите хора да имат достатъчно личностни устои, за да намерят своето място и бъдеще в този сложен свят. Христо Монов смята, че едно от нещата, което възрастните в България не са успели да направят за сегашните зрелостници, е да им осигурят адекватна образователна система. В този си вид, ако не са общите усилия на детето с подкрепата на семейството, образователната система не успява да ги направи зрели при завършването. Младежите не са подготвени за света, в който ще им се наложи да живеят, е мнението на психолога.
И по тази причина се акцентира върху някои неща, които ни се струват излишни, кичозни, помпозни, формиращи образ на това поколение – броенето до дванадесет, шумното отпразнуване на раздялата с образователната система , оркестри и неприлични танци пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Според Монов всичко това е някакво компенсиране на факта, че образователната ни система много изостава от потребностите на поколението. Тя не формира в него качества, които да го направят конкурентоспособно в средата, в която ще живее. И децата, и родителите трябва да се спасяват сами. „Защо трябва да учат до 12 клас, последната година в училище преминава в ходене на частни уроци, подготовка за матури, в училище не се учи почти нищо. Само тези, които имат да повишават оценки, са мотивирани да идват в училище“, посочи Христо Монов. Психологът отбеляза, че нервната система на хората на възраст 17 -19 години, като функционалност, е най-податлива на големи натоварвания в интелектуалната област и, вместо младежите да отидат в университета на 18-19 години, те стоят в училище, където „лентяйстват последната година“. По думите му в добрите университети в първи курс трябва да се научиш на друг темп учебна дейност – на това сам да определяш ритъм, обем на своето натоварване. На тази възраст си най-способен по отношение на когнитивните процеси – памет и възможности да възприемаш информация, а ние една година тези деца ги научаваме на лентяйство, което, по думите на Монов, е особено неприятно за тези, които нямат високи жизнени цели, свързани с бъдещото им образование. Психологът подчерта, че не обвинява тази група младежи, че са в такава житейска ситуация, защото образователната система не им помага да формират целите си. Випуск 2022 г. ще бъде изпратен след две години пандемия. Сегашните зрелостници прекараха по-голяма част от последните години в училище в онлайн обучение. Детският психолог Михаил Михайлов коментира в разгара на пандемията, през 2021 г., за БТА, че загубата на мотивация е един от основните проблеми по време на пандемия, а тя засегна дори ученици, които винаги са имали положително отношение към училището и към ученето. По думите на Михайлов това се дължи на обстоятелството, че училищната среда не е само място за усвояване на знания, но и пространство, в което до голяма степен се развива социалният живот на децата – там те изграждат връзка със своите връстници, с формалните авторитети (каквито са учителите), с институциите (каквото е училището). Там се изграждат приятелства, любовни отношения, изгражда се идентичността, самооценката и т.н.
„Когато се изгуби тази среда, няма къде да се реализират всички тези потребности и влечения, които реализираме в социалния си живот“, посочи Михаил Михайлов. Според него резултат от този загубен социален живот е именно намалената мотивация за учене. За две години над 37 хиляди души са починалите от COVID-19 в България. Някои от тях са близки на сегашните абитуриенти – техни баби и дядовци, майки и бащи, учители, роднини. Настоящите абитуриенти вече няколко месеца придобиват и друг тип зрялост – живеят в условия на война, която се води наблизо. По данни на ООН над 4 милиона са вече децата – бежанци от Украйна. Част от тях идват в България. „Има и едни други, невидими дипломи. За тях вълнението, любопитството и съчувствието към другия, тази грамотност на сърцето, ще бъдат важни. Никой няма да ви изпитва, никой няма да ви ги преподава специално. Никой, освен живота“ – тези думи на писателя Георги Господинов, с които той се обърна към зрелостниците в Американския колеж през 2016 г., са добър съвет за всички млади хора. Абитуриентите от випуск 2022 получиха рано тази диплома и може би имат право да я отпразнуват по-шумно, дори на някого това да се струва неприлично.
по БТА, снимки БНР и ДАРИК
