Гъвкавите условия на труд, като тези, въведени по време на кризата Ковид-19, са не само полезни за служителите, но и повишават производителността и потенциално – финансовите резултати на предприятията, заяви ООН. В първия си доклад, посветен на баланса между професионалния и личния живот, Международната организация на труда към ООН оцени въздействието на работното време, работните часове и организацията на работното време върху благосъстоянието на служителите, а също и върху ефективността на бизнеса. „Този доклад показва, че ако приложим някои от поуките от кризата Ковид-19 и разгледаме много внимателно начина на структуриране на работното време, както и общата му продължителност, можем да създадем печеливша ситуация, подобрявайки както резултатите от дейността, така и баланса между професионалния и личния живот“, заяви Джон Месинджър, водещ автор на доклада. В документа се разглеждат мерките за реакции при кризи, които правителствата и предприятията са използвали при разпространението на пандемията и които са имали за цел да запазят функционирането на организациите и заетостта на работниците. В доклада се констатира, че по-големият дял на работниците с намалено работно време е помогнал да се предотврати загубата на работни места. И установи, че „широкомащабното прилагане на работата от разстояние“, въведено в целия свят, е „променило не само разбирането за дистанционна работа, но и естеството на заетостта, най-вероятно за обозримо бъдеще“.

Според МОТ, ковид-мерките са убедително доказателство, че предоставянето на по-голяма гъвкавост на работниците по отношение на това как, къде и кога да работят може да бъде положително не само за тях, но и за предприятията, включително чрез повишаване на производителността. От друга страна, ограничаването на гъвкавостта води до увеличаване на разходите, включително поради увеличеното текучество на персонала, се посочва в доклада. „Съществува значителен брой доказателства, че политиката за баланс между професионалния и личния живот осигуряват значителни ползи за предприятията“, се казва в доклада. МОТ подчерта, че дистанционната и другите гъвкави форми на работа помагат за запазване на заетостта, като същевременно насърчават по-голямата самостоятелност на служителите. Но, според нея, е необходимо регулиране, включително така наречените политики за „право на прекъсване на връзката“, за да се предотвратят отрицателните ефекти. Според доклада далеч не всички работещи в световен мащаб работят на стандартен осемчасов работен ден или 40 часа седмично. Повече от една трета от тях редовно работят повече от 48 часа седмично, а 20 % работят по-малко от 35 часа седмично.

по БГНЕС и АФП