През 2021 г. цялостната архитектура на средата за сигурност в България беше повлияна от продължаващото разпространение на COVID-19 и действията на държавата за справяне с него. Инфлацията и политическата криза заедно с COVD-19 са едни от основните фактори, които са уязвили националната сигурност, пише в годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2021 г. Пандемичната обстановка породи най-големи предизвикателства за здравната ни система и изведе на преден план значителни дефицити в нея. Силно повлияни от ограниченията заради пандемията продължиха да бъдат туристическият и транспортният сектор, които понесоха значителни финансови загуби. Въпреки негативното въздействие на пандемията върху всички сфери, за изминалата година беше отчетено известно възстановяване спрямо 2020 г. Успоредно с това, от началото на 2021 г. беше отчетено ускоряване на инфлацията, като основен фактор за това беше поскъпването на суровините на световните пазари и най-вече на енергоносителите. Допълнително предизвикателство за нормалното функциониране на средата за сигурност беше започналата през 2020 г. политическа нестабилност, довела до провеждане на парламентарни избори три пъти в рамките на 2021 г. Липсата на редовно правителство и кратките мандати на 45-ото и 46-ото Народно събрание доведоха до колебания, неяснота и несигурност при вземането на решения и предприемането на действия, касаещи политиките в отделни области в средносрочен и дългосрочен план. На фона на политическа и социална нестабилност, породени от пандемията от COVID-19 и предприетите от държавата мерки с цел овладяването й, през 2021 г. българските граждани гласуваха три пъти за Народно събрание, като заедно с последните парламентарни избори бяха проведени и такива за президент и вицепрезидент. Изборите бяха предшествани от продължителни протести, които бяха най-интензивни през лятото на 2020 г. Основното искане на протестиращите беше промяна на статуквото и борбата с корупцията. Това даде отражение върху предизборните кампании на партиите, повечето от които издигнаха лозунги за справяне с корупцията. Изборните резултати и от трите парламентарни избори показаха, че българските граждани гласуваха доверие и дадоха мандат на т.нар. партии на протеста. Въпреки че последните спечелиха значителен брой гласове, беше налице разпокъсаност на вота и липса на единен концентратор на общественото доверие. В края на годината част от парламентарно представените политически партии успяха да се обединят около обща програма и да съставят действащо правителство. Липсата на мнозинство за съставяне на действащо правителство два поредни пъти и липсата на конкретни решения за съществуващите проблеми разочарова гражданите в желанието им за промяна. Това намери израз в оттеглянето от участие в изборния процес. По официални данни на Централната избирателна комисия общата избирателна активност в страната е намаляла от 50.61% през м. април до 42.19% през м. юли и 40.23% през м. ноември. Във връзка с пандемичната обстановка и мерките за ограничаване на разпространението на вируса в края на м. април, непосредствено преди изборите през м. юли, бяха направени промени в Изборния кодекс. С тях беше въведено задължително машинно гласуване за повечето избиратели. Краткият период между приемането на новите правила и провеждане на вота ограничи времето за информиране на гражданите за новите процедури и вероятно е обезкуражило съществена част от възрастните избиратели и хората с ниска компютърна грамотност да участват в изборите. Ангажирани с изборите държавни ведомства предприеха мерки за гарантиране на законосъобразността на изборния процес и недопускане извършването на престъпления против политическите права на гражданите. По данни на МВР значително повече бяха образуваните досъдебни производства за престъпления, свързани с купуване и продаване на гласове, при изборите през м. ноември в сравнение с предходни избори. Установена беше нова практика по отношение на контролирания вот – образуване на избирателни секции с подвижна избирателна кутия, при която длъжностни лица вписват неправомерно граждани, които не отговарят на изискванията на Изборния кодекс. Друга схема за избягване на машинно гласуване беше свързана с болни от COVID-19, които регистрират по-голям брой контактни с тях лица, с цел осигуряване на възможност за образуване на подвижна избирателна кутия. Политическата нестабилност и невъзможността за съставяне на редовно правителство на два пъти през изминалата година оказа негативно влияние върху различни сфери на средата за сигурност. Кратките мандати на 45-то и 46-то Народно събрание доведоха до забавяне във времето на обсъждането и гласуването на отделни нормативни актове. Временният характер на управление доведе до несигурност при вземането на решения и предприемането на действия, касаещи политиките в отделни области в средносрочен и дългосрочен план. В условията на две редовни и две служебни правителства в рамките на една година и в ситуацията на продължаващо разпространение на C0VID-19 възникнаха разминавания в предложените модели за справяне с пандемичната обстановка. Различните подходи и приоритети в прилагането на ваксинацията намалиха доверието към ваксините и доведоха до липса на последователност в процеса по ваксиниране на населението. В контекста на множеството избори през 2021 г. бяха отчетени действия на чужди субекти, свързани с опити за намеса в изборния процес. По време на всички провеждани избори в киберпространството бяха регистрирани атаки тип „Отказ от услуги“ (DDoS, Distributed Denial of Service), които по своята същност не компрометират информацията, а са основно репутационни, много често съчетани с дезинформационни кампании, амплифицирани в социалните мрежи. Такива атаки бяха извършени и срещу онлайн кампанията на „Преброяване 2021“ и срещу Националната здравна информационна система във връзка с издаването на т. нар „зелени сертификати“.

Вътрешна миграция и демография

Задълбочаващата се демографска криза е един от факторите, който има негативно влияние върху всички останали сфери от системата за национална сигурност. За 2021 г. бяха изведени следните негативни демографски тенденции, характерни за страната: Намалява броят на живородените деца, коефициентът на обща раждаемост остава непроменен; Нараства броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; Нараства детската смъртност; От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Данните от преброяването потвърждават негативните демографски тенденции, характерни за страната през последните десетилетия. Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789 души. В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11,5%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 – 2011 г. на 1.2 през периода 2011 – 2021 година. За да не бъде допуснато прекъсване на образователната интеграция и за противодействие на риска от отпадане в ситуация на обучение от разстояние от страна на Министерство на образованието бяха предприети редица мерки, сред които: предоставяне на лаптопи на ученици и учители, които не разполагат с устройства за електронно обучение; осигуряване на алтернативни начини за доставяне на учебни материали и получаване на обратна връзка чрез включване на образователните медиатори и социалните работници, подпомагащи особено връзката между училището и родителите; промени в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, с които за периода на обучението на учениците от разстояние в електронна среда училищата могат за сметка на делегираните си бюджети да извършват разходи за доставка на интернет свързаност по местоживеенето на учениците, които по социални причини не разполагат с достъп до интернет. Бяха създадени условия за компенсиране на изоставането в обучителния процес чрез допълнителни занимания; създадена бе целенасочено националната програма „Отново заедно“, целяща подпомагане на ресоциализирането на децата и учениците след дългия период на изолация. За повишаване на качеството на предучилищното и училищното образование бяха реализирани редица мерки, съобразни със спецификата на социално-икономическата и демографската среда.

Информационен и киберриск

Катализираната от пандемията от COVID-19 ускорена дигитализация на ключови обществени отношения запазва ролята си на основен фактор за наблюдаваната тенденция на повишаване на киберзаплахите. Целите на зловредните посегателства са блокиране на ключови системи, извличане на финансови облаги, предизвикване на социално недоволство в опит за дестабилизиране на обществата, дискредитиране на институциите и/или за придобиване или манипулиране на класифицирана или друга чувствителна информация. Нерядко нападенията се индуцират от други държави за постигане на собствени стратегически приоритети и тактически задачи. В този контекст обичайни обекти на кибернападения са съоръжения от критичната инфраструктура (основно в сферата на енергетиката, финансите, здравеопазването, социалните услуги и др.) и информационни системи на централната и местната администрация, които имат голямо значение за нормалното функциониране на икономиката, обществото и държавното управление. Организираната престъпност е фактор, от който произтичат реални рискове и заплахи за сигурността на национално и трансгранично ниво, като значимостта й в бъдещ план ще се запази. Проявите й са във всички сфери, където могат да се реализират максимални печалби с минимален риск, независимо от границите. Организираната престъпност е гъвкава, адаптивна и ориентирана към новите реалности и заобикалящата среда, към пропуските и спецификите на законодателствата, възползва се от глобализацията, техническите и технологични иновации и редица други фактори. В сферата на киберсигурността държавните ведомства са организирали в различна степен своите мерки за осигуряване и повишаване на нивото на защита на информационните масиви от външни заплахи, модернизация на съществуващи и внедряване на нови системи за управление на информация за сигурност и управление на събития за сигурност, за мониторинг, за предотвратяване на проникванията и др. Провеждали са регулярни обучения на служителите, които отговарят за информационната и мрежова сигурност. Експерти са участвали в различни работни формати, свързани с електронните съобщения, телекомуникациите и информационни технологии, в т.ч. международни, за обсъждане на съвместни инициативи за установяване на уязвимости в комуникационната и информационна сигурност и разработване на ефективни мерки за тяхното преодоляване.

Корупцията

Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни превантивни мерки, насочени към недопускане на корупционни практики, при взаимодействие на службите за обществен ред и сигурност, публичния сектор, НПО и гражданите. По данни на МВР за 2021 г. беше отчетено увеличение на регистрираните корупционни престъпления с 16,2%, което се дължи на усилията за пресичане на корупционните практики. През втората половина на 2021 г. беше одобрена Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.). Тя съдържа нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните органи и създаване на среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. В нея се предвижда както задълбочаване и надграждане на работата по някои от предходните приоритети, така и нови приоритети и мерки, обусловени от необходимостта от постигане на конкретни резултати. Мерките за изпълнението на Стратегията са както от административен и институционален, така и от законодателен характер. За противодействието на организираната престъпност се прилага комплекс от системни и целенасочени действия, добри практики и работещи механизми, хармонизирани с националните и европейски политики и приоритети. МВР осъществява активно взаимодействие и обмен на информация както с редица български служби и ведомства, структури от неправителствения сектор, фирми и други организации, разполагащи с възможности и капацитет за съдействие, така и с партньорските служби на държави от ЕС и трети страни, включително и структури като Европол, Интерпол, Евроюст, Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа (SELEC) и др. Използват се и възможностите на задграничните представители на България и регулярно се организират работни срещи с представители на ФБР. Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни превантивни мерки, насочени към недопускане на корупционни практики, при взаимодействие с другите служби за сигурност, прокуратурата, публичния сектор, неправителствените организации и гражданите. За подобряване на дейността по противодействие на корупцията са необходими законодателни промени и предприемане на конкретни мерки, които да обхванат няколко основни направления:

1) Въвеждане на законодателни промени, имащи за цел реформа в националния орган за борба с корупцията – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ);

2) Структуриране на адекватна система за противодействие на престъпността от такъв характер спрямо разпоредбите на ЗПКОНПИ;

3) Извършване на промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за кредитните институции, както и в Наказателния кодекс;

4) Промяна и подобряване на законодателството в областта на контролната и санкционна дейност на администрацията, с оглед минимизирането на корупционния риск и възможностите за прилагане на корупционни практики, въз основа на задълбочен анализ на действащото законодателство и на база опита на други държави-членки на ЕС;

5) Надграждане на професионалната квалификация и специализацията на служителите от МВР, работещи по разкриване на корупционни престъпления и измами с фондове на ЕС, чрез провеждане на обучения, съвместно с магистрати, работещи по същите престъпления, с акцент запознаване с теорията и практиката по отделните престъпни състави и методика за разследването им.

по БГНЕС