Димитър Икономов е деец на българското Възраждане от град Троян, участник в национално-освободителното движение като Ботев четник и автор на идеята за превземането на кораба „Радецки“. Благодарните граждани на Троян са издигнали паметник в негова чест, който се намира в центъра на града. Димитър Икономов е роден в семейството на свещеник през 1839 г. Първоначално учи в родния си град, а след това и в Ловеч. В средата на 60-те години на XIX век се включва активно в борбите на българския народ срещу турския поробител. Първоначално става член на тайния революционен комитет в Оряхово, но много скоро е принуден да напусна българските земи и да потърси убежище в Румъния. От там заминава за Белград, където става участник във Втората българска легия, а след нейното напускане отново се завръща в Румъния. Живее в редица румънски градове, установява контакт с български емигранти в Букурещ. През 1874 г. се заселва в град Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деен член. Като делегат на Александрийския комитет участва в свиканото от Христо Ботев събрание на БРЦК на 10 август 1875 г. На историческото събрание през месец септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода „Радецки”. На 16 май 1876 г. отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член.

10 дни на безсмъртие и слава

„На 17 май, когато вече беше се съмнало и слънцето величествено отразяваше златните си лъчи във водите на Дунава, „Радецки” плаваше над Оряхово. Посветените в тайната на преминаването се събрахме в един ъгъл на II класа и разисквахме въпроса, как да се превземе параходът. След обмяна на мнения вземаха се следните решения: Давид Тодоров, който знаеше немски, заедно с поп Сава ще заробят капитана; Юрдан Инджето с още двама души ще отстранят машиниста и огняря и ще слушат заповедите на новия капитан; Сава Пенев, Георги Апостолов и още двама ще завземат кормилото. Определиха се караули, знаменосец и други длъжности. Н. Войновски, който беше фактическият командир на четата, бе назначен за пазител на реда. Параходът ще спре при с. Козлодуй, което се намира между Оряхово и Лом. Когато всичко бъде готово, воеводата Ботев ще излезе налице и ще даде команда за изпълнение на плана. Неговата свита или щаб се състоеше от следните лица: Г. Апостолов, С. Соколов, Д. X. Икономов, Н. Обретенов, П. Ванков и Г. Матев. Момчетата чувствуваха, че се върши нещо важно, ала не можаха нищо да доловят. Наближаваше съдбоносната минута да се действува. Всички се подготвиха да заемат определените им длъжности. Около пладне, когато всичко беше вече готово, Ботев съблече гражданските си дрехи, облече бляскавата си форма и препаса сабята и револвера си. Той силно се вълнуваше. Лицето му пламна. Очите му святкаха, като че ли изпущат искри. Придружен от цялата си свита, която го чакаше, с електрическа бързина се спусна към кабината на капитана, който бе вече заграден от Д. Тодоров и поп Сава, изсвири с рога си и извика силно: „На оръжие!” С необикновен трясък сандъците се разбиха, момчетата се въоръжиха. Обикновените пътници гледаха уплашено и не разбираха какво става. Жени и деца изпищяха от страх. Разпоредителите ги вкараха в I класа. Ботев заповяда да доведат капитана, който бе стреснат и смутен. Препоръча му се, че е воевода на 200 души български въстаници, които отиват да помагат на въстаналите си братя, и поиска доброволно да отстъпи па­рахода на негово разположение и да ги изведе на желаемия бряг. Капитанът отначало се възпротиви, но когато се намеси щабът и го заплашихме, че ще потопим парахода, ако се не съгласи с исканията ни, той отстъпи. По негово настояване даде му се уверение, че е бил насилен от въстаниците да спре парахода на турския бряг без скеля, за да му послужи за оправдание пред неговото началство. След споразумението и помирението всички момчета си облякоха формите, различни по кройка и нашивки, и се наредиха за един вид преглед. Знаменосецът Перо Македонеца под звука на тръбата издигна знамето, което носеше Н. Обретенов, поп Сава го благослови и всички го гледахме с благоговение. Ботев произнесе няколко патриотически думи и съобщи, че той е определен от комитета за воевода, и запита дали го одобряваме. Единодушно и с възхищение бе одобрен и приет. Моментът бе величествен и трогателен“, разказва в спомените си Димитър Икономов за славния ден на превземане на „Радецки“.

по БГНЕС, снимка и видео БГНЕС