25 години преди Априлското въстание през 1850 година в края на месец май избухва бунта в Белоградчишко.

Решението е взето на събрание в Раковишкия манастир край Кула, като  инициатори са белоградчишките първенци Петко Казанджи, Цоло Тодоров, Вълчо Бочев , Дядо Божин, Лило Панов, Недялко Влахът.

Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. Един от белоградчишките първенци  и главен инициатор и организатор на въстанието Цоло Тодоров посещава Ерусалим. 

В Йерусалим се среща с руския престолонаследник, който им обещава да помогне  за въстанието, което те предварително ве са планирали. През 1849 година в село Раковица се е състояло първото тайно събрание,чийто инициатор отново е Цоло Тодоров.

Общо 232-ма човека са участвали в него. На съвещанието в Раковишкия манастир е изработен план за бойните действия, съгласно който въстанието трябва да избухне на Спасовден на 1 юни  и последователно да бъдат превзети Белоградчик, Лом и Видин. Два дни преди въстанието Цоло Тодоров и негови съратници са арестувани.  

Цоло Тодоров и съратниците още преди избухването на въстанието, са задържани в крепостта в Белоградчик и са подложени на мъчения. Според турски източници Цоло Тодоров претърпява нечовешки мъки преди да бъде екзекутиран

На 1 юни въстаниците в Белоградчишко обсаждат и  атакуват крепостта „Калето“ в Белоградчик . Сражения се водят в Ломско и Видинско. На 9 юни след като Белоградчишката крепост е щурмувана отново въстаниците са разгромени и част от тях се установяват до граничния плет където създават свои укрепени лагери.

Потушаването на въстанието е съпътствано с насилие и жестокости, но това не сломява духът на въстаналите българи. Въстанието постига някои от своите цели – селяните получават известни гаранции за своето общинско самоуправление, то слага  и  началото на организираното освободително движение по българските земи.

В Белоградчик е издигнат паметник на въстанието от 1850 г. под дърво, чиито големи клони, според местните жители, са точно колкото и предводителите на въстанието.

музика Георги Добрев, кавал – Бавна макамлийска мелодия