На 1390 метра надморска височина се намира местността Златни мостове. Тя е в средното течение на Владайска река, на границата между Северния дял и Северозападения дял на Витоша. Впечатляващи са огромните овални каменни блокове от сиенит по корито на реката. Те изцяло покриват водното течение.

Повечето са покрити с жълтеникави лишеи, които, огрети от слънцето, придобиват златист цвят. Според легендата от тук идва наименованието на местността. Други свързват името с наличието на златоносния пясък в реката. Местността впечатлява и с огромните смърчови дървета, вековния бук и красиви брези.

Много са туристическите пътеки в тази част на планината – към връх Копитото, към хижите „Момина скала” и „Септември”, към п. д. „Бор” и оттам, през платото към х. „Алеко”, към хижите „Кумата”, „Острица” и „Селимица”.

Местност Златни мостове е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни връх (разстоянието е с дължина 8.5 км. До Златни мостове може да се стигне по пешеходна пътека от кв. Княжево, от кв. Владая по долината на Владайската река и от кв. Бояна по автомобилния път от 12 км. До тук може да се стигне с автобуси № 63 и № 163.

За произхода на морените по поречието на Владайска река съществуват две теории. Според едната те са резултат от свличането на ледниците в края на кватернера – ледниковият период от развитието на Земята. Според тази теория ледников произход имат каменните реки и в другите части на планината. Според другата теория – те са резултат от блоковото напукване на витошкия монцонит с последващо сферично изветряне.

автор и снимки Веселин Гарабитов