Тайната визита на руския заместник министър на външните работи в Сърбия Александър Грушко разкри стратегическото партньорство между Белград и Москва. Грушко бе в Белград на 13 и 14 октомври. За визитата му се разбра от информацията на руското министерство на външните работи /15-ти октомври/ и от интервюто на самия Грушко пред проправителствения сайт „Спутник“. Според Вучич, дясната ръка на Сергей Лавров е бил в Белград за „консултации с руските посланици от региона, защото подобно нещо не е възможно да се случи на друго място“. „Аз нямах официална среща. Имахме работен обяд, защото познавам този човек отдавна“, каза още държавният глава на Сърбия по повод секретната мисия на Грушко. Вучич отиде и по-далеч в обърканото си обяснение като каза, че „протоколът не изисква да се оповестява информация за подобна визита“. В същото време обаче на сайта на президента Алексанъдр Вучич имаше подробна информация за срещата му с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко. Подобни разговори обикновено се водят преди важна визита на високо равнище. Обясненията на самия Грушко за целите на посещението му в Белград се различават коренно от тези на Вучич. В интервюто си за „Спутник“ той никъде не споменава за консултации с руските посланици от региона, но подчертава за визитата си в „Руско-сърбския хуманитарен център в Ниш“. „Целта на моята визита бе да проведа консултации с ръководството на Сърбия, с МВнР на Сърбия. Много съм благодарен на президента Вучич, който ни прие. Обсъдихме напрежението в Косово и Босна и Херцеговина. Имахме натоварена програма за посещенията на културните места, които свързват руския и сръбския народи. Но, много по-важна бе визитата на „Руско-сърбския хуманитарен център в Ниш“. Там за пореден път се убедихме, че партньорството в областта на извънредните ситуации е от голяма важност и че този център трябва да се превърне в регионален лидер в тази област. Гордеем се, че той става все по-популярен и имаме намерение да го развиваме по всякакъв начин“, обясни Алексанъдр Грушко целите на пътуването си в Сърбия. „Руско-сръбски хуманитарен център в град Ниш“, се намира на около 170 км от София. Неговото предназначение до ден-днешен остава неизвестно. Официално той помага при пожари, наводнения и други природни бедствия. Но, всяка една визита на руски висш дипломат се държи в тайна. Историята му започва сравнително неотдавна. На 20 октомври 2009 г. Русия и Сърбия решават да си сътрудничат при извънредни ситуации, свързани със стихийни бедствия, техногенни аварии и ликвидирането на техните последици. Три години по-късно, на 25 април 2012 г., центърът става факт след подписването на двустранно правителствено споразумение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на тогавашния руски министър на извънредните ситуации генерал Сергей Шойгу, понастоящем министър на отбраната, един от архитектите на руското нашествие в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 г. През последните десет години отношенията между Сърбия и Русия са повече от приятелски – те могат да бъдат определени като стратегически. Голяма заслуга да придобият този характер имат Александър Вучич и бъдещият /отново, бел.ред./ външен министър Ивица Дачич. И двамата са политици, израснали под крилото на покойния югославски диктатор Слободан Милошевич във времената на кървавите етнически войни през 90-те години на миналия век – единият като негов министър на информацията, а другият като негов говорител.

Икономическата зависимост на Белград от Москва се разшири и в областта на сигурността. Тук главна роля играят две неща: „Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш“ и директните доставки на руско оръжие, включващо съвременни ПВО системи „Панцир С“, изтребители МиГ-29 и модернизирани танкове, които помагат на Белград да промени стратегическия баланс в региона в своя полза. На 15 ноември 2017 г. командирът на американските армейски части в Европа ген. Бен Ходжис заявява следното за РСХЦ: „Не вярвам, че това е хуманитарен център. Това е фасадата, но не това е неговото предназначение. Трябва да има малко повече прозрачност и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя“. РСХЦ се намира в непосредствена близост до летището в Ниш. Резонно възниква и въпросът за руско-сръбските учения, които може да минават до центъра и през военното летище Батайница край Белград. На срещата си през май 2021 г. със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин настоящият министър на извънредните ситуации Евгений Зиничев заяви, че РСХЦ е единственият и най-голям център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го нарича един от най-важните проекти между двете братски страни. Разположен е на второто по големина сръбско международното летище „Константин Велики“ и в случай на необходимост, може да се превърне в база, откъдето да се контролира територия в радиус от поне 300 км, в която, освен Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и части от Босна и Херцеговина, Румъния и почти половин България. Кремъл многократно е настоявал Сърбия да предостави на РСХЦ специален статут на руския персонал, работещ в центъра, чрез споразумение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа мисия. Това предизвика подозренията на някои западни страни, преди всичко на САЩ, че може да се превърне в руска военна база. От друга страна, достъпът на дипломатически представители, акредитирани в Сърбия, до РСХЦ остава силно ограничен, което допълнително нагнетява догадките, какво се случва в него. Досега не са публикувани сведения от РСХЦ да се извършва въздушно наблюдение и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на САЩ на Балканите „Бондстил“ или съседните страни. А и едва ли е необходимо, тъй като Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически държави. Освен това, вероятната цел на съществуването на РСХЦ в руските планове е преди всичко привлекателната идея да бъде разгърната в случай на необходимост военна база в тила на НАТО.

по БГНЕС