„Количеството слънчева енергия, получавано от Земята, би могло да захранва цивилизация, над 100 пъти по-голяма от нашата!“, написа собственикът на „Тесла“ Илон Мъск в своя Туитър акаунт. По думите му теоретично изчисление показва, че бихме могли да задоволим сегашното търсене на енергия в света, ако покрием 1,2% от пустинята Сахара със слънчеви панели. Според „Форбс“ общото потребление на енергия в света (въглища+нефт+хидроелектричество+ядрена енергия+възобновяеми източници) през 2015 г. е 13 000 милиона тона нефтен еквивалент. Това означава 17,3 теравата непрекъсната енергия през годината. Ако покрием площ от Земята с размери 335 на 335 километра със слънчеви панели, дори при умерена ефективност, леснопостижима днес, това ще осигури повече от 17,4 теравата енергия. Тази площ е 43 000 квадратни мили. Голямата пустиня Сахара в Африка е с площ 3,6 милиона квадратни мили и е подходяща за използване на слънчева енергия (повече от 12 часа на ден). Това означава, че 1,2% от пустинята Сахара са достатъчни, за да се покрият всички енергийни нужди на света с помощта на слънчева енергия. Въглищата, петролът, вятърът, геотермалната или ядрената енергия няма как да се конкурират с това. Цената на проекта ще бъде около 5 трилиона долара, еднократна цена по днешни цени, без да се отчитат икономии от мащаба. „Това е по-малко от разходите за спасяване на банките от Обама по време на последната рецесия. По-лесно е да си представим, че цената е 1/4 от националния дълг на САЩ и е равна на 10% от световния едногодишен БВП. Така че тази цена е доста малка в сравнение с другите разходи в света. Другите форми на енергия нямат бъдеще. След двадесет до тридесет години слънчевата енергия ще замени всичко. Все още ще има нужда от течни горива, но най-вероятно те ще бъдат водород, произвеждан чрез електролиза на вода и захранван от слънцето. След това танкери и тръбопроводи ще разнасят този водород по целия свят. Можем да си представим и циркониеви или титанови батерии, които съхраняват големи количества водород“, пише „Форбс“.
Трябва да се вземе предвид, че цената на една ядрена централа с мощност 1 гигават електроенергия е около 3 милиарда долара. Цената на ядрената енергия от 17,3 теравата ще бъде 52 трилиона долара или десет пъти повече от тази на слънчевата енергия, дори ако всички останали проблеми с безопасността и доставките на уран бъдат решени. „Всичко казано дотук показва, че ядрената енергия има нишово приложение. Тя има най-високата плътност на мощността от всички видове енергия и е най-дълготрайната без презареждане. Така че там, където пространството е ограничено, например в космоса, далеч от слънцето, или в подводниците, ядрената енергия има висок смисъл“, пише още в статията. Повечето малки инсталации се правят на покривите в Европа (по-специално в Германия) и Съединените щати. Разпределението на слънчевия поток е силно зависимо от географската ширина. На четиридесет и пет градуса географска ширина плътността на мощността спада поне два пъти. Големите градове в Съединените щати се намират на около тридесет и седем северни ширини, а в Европа – още по-високо. Освен това в тези региони през значителна част от годината има облачни и дъждовни дни, което допълнително намалява нетната налична мощност. Може да се предположи, че едно голямо начинание за промишлено производство на слънчева енергия ще се възползва от огромните налични екваториални земи. Мястото, предложено тук като пример в Африканска Сахара, се намира на екватора и там има много малко, ако изобщо има, облачни дни в годината. Земята в пустинята Сахара е евтина и в повечето случаи неизползвана и като такава е лесно достъпна за използване. В това предложение се приема средна годишна плътност на мощността от 155 вата на квадратен метър, което в сравнение с пиковите стойности от 1350 до 1370 вата/м2 представлява едва 11% фактор на мощността. Като се има предвид дванадесетчасовият ден в Сахара и сегашната ефективност на слънчевите панели от над 22%, тази средна стойност със сигурност е постижима. TuNur, малка компания, базирана в Обединеното кралство, е подала молба до правителството на Тунис за започване на строителството на проект за концентрирана слънчева енергия (CSP) с мощност 4,5 гигавата в пустинята Сахара. Ако проектът бъде одобрен, произведената енергия ще бъде транспортирана чрез подземни кабели до Италия, Малта и Франция, като по този начин Европа ще получи нов, безвъглероден, алтернативен източник на базова енергия. Проектът ще бъде разположен в близост до Режим Маатуг в губернаторство Кебили, в югозападната част на Тунис, където TuNur се е съгласила да наеме земя от местно племе. През лятото температурите тук достигат 34 °C, а слънчевото греене е 12 часа на ден. Когато бъде напълно изграден, проектът ще покрие площ, три пъти по-голяма от Манхатън. Той ще може да осигури енергия за 2 милиона европейски домове.
по БГНЕС
