Европа ухажва някои изключително съмнителни режими за петрол и газ. Бруталното нахлуване на Владимир Путин в Украйна накара лидерите на ЕС да прекарат лятото в общуване с президенти и особняци престолонаследници, които се нареждат сред най-авторитарните държавни глави в света – от подстрекатели към война до нарушители на човешките права и серийни екологични замърсители. Наричат това европейска енергийна политика. „Европейският съюз реши да се отдръпне от Русия и да се обърне към по-надеждни, заслужаващи доверие партньори“, заяви този месец председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, говорейки заедно с президента на Азербайджан Илхам Алиев. В четвъртък пък френският президент Еманюел Макрон прие престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който контролира големи количества петрол, но е обвинен, че е поръчал убийството на журналиста Джамал Хашоги. На други места канцлерът на Германия Олаф Шолц и министър-председателят на Италия Марио Драги са заети с ухажването на северноафриканските държави за въглеводороди. Става дума за запълване на огромна дупка. Миналата година руският природен газ съсставляваше 40% от търсенето в ЕС, а руският суров петрол – една четвърт от вноса в ЕС. Програмата REPowerEU на блока има за цел радикално да намали тази зависимост чрез икономии на енергия и нови доставки. Това доведе до търсене на неруски нефт и газ, но повечето алтернативи са свързани с етични нарушения. Доставчиците от Саудитска Арабия до Катар, Алжир и Иран заемат ниски позиции в Индекса на човешката свобода – барометър на отворените държави, изготвен от базирания в САЩ либертариански институт Cato. Тук, от най-лошото към най-доброто, са моралните нарушения, които произтичат от нуждата на ЕС от гориво, обобщени от „Политико“ под наслов: „Кръв за петрол“.

Русия

Отношенията с Русия са в кофата за боклук, като войниците на Путин продължават да опустошават украинските градове и да избиват цивилни граждани. В четвъртък Сенатът на САЩ единодушно одобри резолюция, призоваваща държавния секретар Антъни Блинкен да обяви Русия за държавен спонсор на тероризма. Индекс на човешката свобода: 126 място от 165 (Класацията не е в крак с кървавите подвизи на Кремъл в Украйна).

Саудитска Арабия

От Саудитска Арабия зависи много и Бин Салман го знае. Макар че саудитският петрол представлява по-малко от 10% от общия внос на Европа, страната има голямо влияние върху действията на ОПЕК, а оттам и върху състоянието на световния пазар. Президентът на САЩ Джо Байдън вече посети Близкия изток този месец, за да се опита да подкрепи доставките, като се отказа от предишното си обещание да превърне саудитския крал в „парий“. Не става въпрос само за убийството на Хашоги. Водената от Саудитска Арабия коалиция продължава кървавата война в Йемен, в която са убити хиляди. Саудитските власти репресират дисиденти и активисти за правата на човека. Индекс на човешката свобода: 155 от общо 165

Иран

Иран разполага с най-големите газови запаси в света, но използването им за нуждите на европейските заводи и домакинства е свързано с много политически залози, тъй като санкциите, свързани с иранската ядрена програма, блокират всякакви законни доставки на петрол или газ. Освен ядрения въпрос, Иран – ръководен от върховния лидер аятолах Али Хаменей – продължава да репресира народа си, като агенциите за сигурност са обвинявани в серийни нарушения на човешките права, а иранските сили са дълбоко замесени в гражданската война в Сирия. Индекс на човешката свобода: 160 от 165

Египет

Президентът на Египет Абдел Фатах ал-Сиси прекара неотдавнашната знойна гореща вълна в Европа, в Берлин, като се съгласи да изпрати още газ на Германия заедно с водород като част от споразумение за сътрудничество. Той беше и в Париж, където разговаря за енергетиката с Макрон. Фон дер Лайен обяви през юни сделка за доставка на повече газ от Египет и Израел за Европа. Но авторитарният режим на Ал-Сиси има големи проблеми с правата на човека. „Десетки хиляди критици на правителството, включително журналисти и правозащитници, продължават да са в затвора по политически мотивирани обвинения“, отбеляза Human Rights Watch. Индекс на човешката свобода: 161 от 165

Катар

Катар, управляван от шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, може и да е малък, но тази година има две големи предимства: футболните стадиони, предвид зимния турнир за Световната купа по футбол – събитие, което принуди страната да се опита да изчисти дългогодишните си проблеми с лошото отношение към работниците мигранти – и внезапното търсене от страна на Европа на газовите му богатства. Вицеканцлерът на Германия Роберт Хабек оглави инициативата по-рано тази година, като посети Доха през март, за да сключи сделка за доставка на газ. Индекс на човешката свобода: 128 от 165

Азербайджан

За Азербайджан отдавна се говори като за алтернативен енергиен източник, а страната е свързана с ЕС чрез Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод. При посещението си в Баку по-рано този месец Фон дер Лайен подписа споразумение за увеличаване на доставките с 50% до 12 млрд. куб. м, а след това до 20 млрд. куб. м „след няколко години“. Но Азербайджан има своите проблеми. Такъв е войната в Нагорни Карабах през 2020 г., в която Азербайджан победи Армения. Алиев, наследственият владетел на страната, има и проблеми с правата на човека. Страната е подложена на обстрел заради изборни измами, ограничаване на свободата на словото и арести и пребиване на опозиционни активисти. Индекс на човешката свобода: 127 от 165

Алжир

Драги осигури нови доставки на газ от Алжир след среща с президента Абделмаджид Теббун. Съгласно финализираната този месец сделка алжирската държавна енергийна компания Sonatrach и италианската Eni ще разработят петролно находище и ще търгуват с още 9 млрд. куб. м газ до 2024 г. Това ще постави Алжир над Русия като доставчик №1 на газ за Италия. Алжир има свои собствени причини да играе политика с газа, тъй като подкрепя движението за независимост на Западна Сахара и е в дългогодишно дипломатическо противопоставяне с Мароко, която претендира за контрол над територията. Това вече доведе до прекратяване на споразумението за сътрудничество с Испания (която подкрепя Мароко) и повдига въпроса за използването на енергията като лост в съвсем друг конфликт. Правителството има и лоши резултати по отношение на репресиите срещу политическата опозиция и ограничаването на свободата на словото. Индекс на човешката свобода: 154 от 165

САЩ

Чичо Сам обеща да помогне на ЕС с флотилия от товари с втечнен природен газ. Но САЩ няма да могат сами да покрият съществено дела на руския газ, така че Белият дом обеща да използва дипломатическото си влияние, за да помогне за доставянето на товари от други места в Европа. Въпреки че САЩ са стабилна демокрация, на 6 януари там беше направен опит за преврат и кой знае каква посока ще поеме страната до следващите президентски избори. Индекс на човешката свобода: 15 от 165

Норвегия

Норвегия вече отдавна играе ролята на основен доставчик на изкопаеми горива за страните от ЕС, като осигурява близо една десета от вноса на петрол в блока и около една четвърт от доставките на газ. Сделката от юни между ЕС и Осло означава, че в Европа ще постъпва допълнително норвежки газ. Въпреки че няма съмнение относно демократичните качества на Норвегия, нейната добросъвестност по отношение на климата е по-несигурна – тя печели огромни суми от продажбата на петрол и газ, въпреки че се стреми да екологизира собствената си икономика с всичко – от водноелектрически централи до електрически автомобили. Индекс на човешката свобода: 13 от 165

Нидерландия

Нидерландия е стабилна демокрация и най-големият производител на газ в ЕС. Но огромното газово находище Гронинген трябва да бъде изведено от експлоатация през 2023 г., тъй като предизвиква земетресения. Все още има приблизително 450 млрд. куб. м, които могат да се използват, но нидерландското правителство вече заяви, че използването на Гронинген ще бъде „крайна мярка“. Нека видим колко зле ще станат нещата в действителност. Индекс на човешката свобода: 11 от 165.

по БГНЕС