На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойския договор  между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война.   Още със самото подписване на Ньойския договор в България той е определен като диктат, заедно със всички разочарования, които носи той. Рухва и националният идеал за обединение на България. По силата на този договор са отнети български територии и във Видинския край. Девет са селата, които са отнети от Кулска околия, както и земи от днешна Бреговска община, които  преминават в тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. Това са селата Грацков,  Големи Ясеновец, Мали Ясеновец ,Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя, както и частта на Брегово на другия бряг на Тимок. Откъснати са изконни български територии. България завинаги се разделя с великата си идея да обедини всички български територии.

нимка: Регионален исторически музей – Видин

Ньоският договор не просто разделя селата в тогавашна Кулска околия на две , той разделя фамилиите. Една част от семейството остава в България при земята си и се настанява в колибата  до нивата ,  другата част от семейството остава в днешна Сърбия където е къщата. Така от нивите на територията на бивша Кулска околия възникват селищата Халовски колиби Шепикови колиби, Грацкови колиби. Разделени от границата остават братя, синове и бащи.

Снимка: Регионален исторически музей

Три години след Ньойския договор  жените от Кулско носят черни забрадки, зад черната граница остават гробовете на техните деца и те не могат да отидат да запалят свещ на тези гробове. За това, че българите останали в сръбската територия след Ньойския договор продължават да съхраняват своите корени и да пазят българското самосъзнание говори факта, че през 1940  година населението от тези откъснати български села даряват средства за издигането на паметника на Трети пехотен Бдински полк във Видин.  

Снимка: Държавен архив – Видин

Много от мъжете в тези  села от  бивша Кулска околия – Грацков, , Големи Ясеновец, Мали Ясеновец ,Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя са загинали през Първата световна война в редиците на Трети пехотен Бдински полк. Когато  хората от този край разбират, че не достигат средства за паметника правят дарения. Една цяла община – Бракевци, която се намира на територията на сегашна Сърбия, дарява средства за паметника.

Основанията за тези дарения са ясни – българите от Западните покрайнини са проливали кръвта си за България и останалите живи техни потомци искат да почетат паметта им като дарят средства за паметника на Трети пехотен Бдински полк.