На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва  мирен договор , с който страната ни излиза от Първата световна война. На  България са наложени непосилни репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка и е лишена от правото да подържа редовна наборна армия.След подписването на договора Александър Стамболийски , според някои медии,  счупва писалката заради тежките клаузи. „Със самото подписване на Ньойския договор  той е определен като диктат. Заедно със всички разочарования, които носи той, рухва и националният идеал за обединение на България“, казва Христина Кирилова от Регионалния исторически музей във Видин. Тя посочва, че този договор е безмилостен за България – Кралството на сърби, хървати и словенци получава Западните покрайнини, Гърция взима Беломорска Тракия, потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. Страхотно негодувание се надига в България срещу този договор. Населени места от Кулска и Видинска околия са  присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Девет са селата, които са отнети от Кулска околия, както и земи от Бреговска община, които преминават в тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. „Това са селата Грацков, Големи Ясеновец, Мали Ясеновец, Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя, както и частта на Брегово на другия бряг на Тимок. Откъснати са изконни български територии. България завинаги се разделя с великата си идея да обедини всички български територии. На Парижката мирна конференция Сърбия претендира за ивица от западната територия на България, в която влизат Видин и Белоградчик. Успяваме обаче да спасим тези български градове, а представителите на САЩ и Италия удържат мераците на Белград“, обаснява Христина Кирилова. Ньойският договор не просто разделя селата в тогавашна Кулска околия на две, той разделя фамилиите. Една част от семейството остава в България при земята си и се настанява в колибата до нивата, другата част от семейството остава в днешна Сърбия където е къщата. Така от колибите край  нивите на територията на бивша Кулска околия възникват селищата Халовски колиби, Шепикови колиби, Грацкови колиби. Разделени от границата остават братя, синове и бащи. С подписването на Ньойския договор идват и бежанските вълни от етнически българи от Тракия и Македония. Във Видин идват много българи, прогонени от македонските земи. Те се заселват във Видин. И въпреки, че по това време страната ни трябва да плаща огромни репарации в размер на , тя намира средства да осигури подслон за всички, които търсят закрила при Майка България. Подслон и препитание намират българските бежанци и във Видин. „Три години след Ньойския договор жените от Кулско носят черни забрадки, зад „черната граница“ остават гробовете на техните деца и те не могат да отидат да запалят свещ на тези гробове“, допълва Христина Кирилова. Ньойският договор, определян като диктат, не носи мир на хората от Западна България.  Днес за този договор казват, че е престъпление без давност.