Какво е общото между Националния дворец на културата в София и прочутата Айфелова кула? При строежа на двореца са вложени около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж . И още – за този обект са осигурени 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. На строежа освен български строители работят хиляди работници от бивша Югославия, Кипър и Виетнам. На 25 май 1978 г. е направена първата копка на сградата, като строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязване на 1300 години от създаването на Първата българска държава.

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната петнадесета колона – на 25 март 1980 г. Най-голямата зала – зала 1 и прилежащите ѝ части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, като обещанието е спазено и в чест на 1300-годишнината на българската държава София има Национален дворец на културата. В края на 1985 година завършва третият етап от строителството на НДК. Комплексът е издигнат върху терена, където са разположени старите казарми и е част от главния градски център, ориентиран към Витоша. НДК се издига върху 18 300 кв. м. с разгънатата площ от 123 300 кв. м., като височината му е 51 м. Разгънатата площ на административната сграда е 9000 кв. м.

Арх. Александър Баров и колектив, както и колектив, ръководен от конструктора инж. Богдан Атанасов са автори на проекта. Пространството около НДК е проектирано от арх. Атанас Агура и паркоустроителя инж. Валентина Атанасова. Проектантският институт „Софпроект“ изработва проектите на подземните обекти
и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България“. Осем етажа с три подземни нива, които включват 13 зали, и 55 помещения за конференции с капацитет от 100 до над 3000 места – това е НДК. Най-голяма е зала 1 с 3380 места и отлична акустика, най-малка – зала 4 със 120 места.

В НДК са гостували оперни и балетни състави на най-големите световни оперни театри и симфонични оркестри – Болшой театър, Английския кралски балет, Миланската скала, Виенската филхармония и Виенската държавна опера и много други. Сред гостувалите диригенти е Херберт фон Караян, на тази сцена са аплодирали Николай Гяуров, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Монсерат Кабайе, а Дейвид Копърфийлд изнася в НДК шоу- спектакъл.

В двореца са експонирани произведения на художниците Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Димитър Киров и др. А 80 монументални произведения на изкуството – живопис, скулптура, мозайка, стенопис, дърворезба, металопластика, са създадени специално за интериора на Двореца от водещите български творци. Годишно през Националния дворец на културата в София преминават над 1 млн. посетители.

Това е най-големият комплекс за провеждане на конференции, специални събития и изложения в Югоизточна Европа. Сградата беше домакин и на срещите, свързани с ротационното председателство на ЕС от страна на България.