Край с „дълговото робство“

Въвежда се 10-годишна абсолютна погасителна давност за частни задължения на физически лица, реши окончателно парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за задълженията и договори. Законопроектът беше внесен от депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, записаха народните представители. Давността не се прилага за вземания: от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; и за обезщетения по Кодекса на труда. Давността няма да тече и за вземания по повод приватизационна сделка и по повод имуществото, реституирано по реда на нормативен акт, допълниха текста депутатите по предложение на Христиан Митев /“Обединени патриоти“/, направено в пленарната зала. Предвижда се абсолютната давност да важи и за заварените дългове, не само за новите. За заварените случаи 10-годишната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането, предвиждат новите текстове, които бяха допълнително прецизирани в пленарна зала по предложение на Искрен Веселинов /“Обединени патриоти“/. Промените ще влязат в сила шест месеца след обнародването им, решиха окончателно депутатите. Христиан Митев коментира, че със законопроекта ще се сложи край на един проблем, който вече десетки години тормози българското общество и засяга стотици хиляди български граждани – прекратява се фигурата на т.нар. вечен длъжник. Той отбеляза, че години наред има непрестанно и критики от Европейския парламент по въпроса.
Искрен Веселинов коментира, че се гарантира възможността на кредитора с всички способи да си прибере вземания, но се поставя един разумен срок от десет години, в който изпълнението да тече. От тези десет години изрично изключваме времето за съдебни дела, посочи той. Т.е. като законодател, смятаме, че взимаме едно добро и балансирано решение, което защитава и интересите на кредитора, но и дава надежда на длъжниците, каза Веселинов.