Казабланка излъчва особен чар – от забързания ритъм на трафика, до масивните сгради с колониални елементи по балконите в централните части.

„Бялата къща“, както се превежда от испански името на Казабланка, е наричана от местните накратко „Каза“. Градче с население около 10 000 жители преди век, сега е мегаполис с повече от 4,5 млн. души, което означава, че почти всеки десети мароканец живее в Казабланка.

На площад Мохамед V-ти се намира най-впечатляващата колониална архитектура, която днес е декор на съвсем различен сюжет.

Казабланка носи енергията на хора с желание за промяна. През 2000 г. десетки женски асоциации организират улични демонстрации с искания за забрана на полигамията, узаконяване на развода и други промени в правния статут на жените.

Въпреки огромната съпротива, през 2004 г. е въведен нов Семеен кодекс, който, макар и несъвършен, регламентира права за жените, които дотогава не са признавани.

Арабската пролет идва през 2011 г. В Мароко тя протича по различен начин от останалите страни в Северна Африка, заради многовековната монархическа традиция и исканията на хората за повече демокрация, без това да е обвързано със сваляне на режима.

Казабланка става и арена на едни от най-масовите демонстрации. Мароканското правителство започва да изпълнява план, с който на практика реализира заложените в конституцията равни права на жените и мъжете.

Програмата се осъществява с европейско финансиране в размер на 60 млн. евро и цели постигане на равенство в сферата на образованието, здравеопазването и държавното управление. Пример за това са трамваите в Казабланка, които се управляват само от жени.