През ноември 1885 година Видин е обсаден от 11 000-на войска. На 2 ноември (14 ноември по нов стил) 1885 година е избухнала Сръбско българската война. На превземането на Видин се отдавало огромно значение, тъй като то би позволило на сръбската армия да се насочи на юг и да излезе в тила на защитаващите се западно от София български войски. Тази война остава в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите“. За отбраната на Северозападна България българското командване създава Северния отряд под общото командване на капитан Атанас Узунов.
За атака срещу Северозападна България, сръбското командване определя Тимошката армия под общото командване на генерал Милойко Лешанин. В навечерието на войната числеността на тази армия достига до 11 000 войника, 400 конника и 26 оръдия. Христина Кирилова от Регионалния исторически музей посочва, че когато военният министър майор Никифоров, в навечерието на Сръбско – българската война, го назначава с телеграма от 2 ноември 1885 г. за командващ с думите: „За сега по-добър командир от вас едва ли може да има“, се оказва прав в преценката си. Само за четири дни от 12 ноември до 15 ноември 1885 г. –Атанас Узунов , с наличния си малоброен военен отряд, отблъсква Тимошката армия и спасява Видин от сръбско завладяване. Въвежда блестяща организация и ред по снабдяването на частите с боеприпаси и храна, организира населението, заедно с кмета на града Димитър Златаров, за преодоляване последствията от сръбските обстрели и разрушения. „Когато пристига във Видин Атанас Узунов разполага с много малко войници – 73-ма. Отбраната на Видинската крепост е сформирана от доброволци-опълченци. На негово подчинение е бил „Летящия отряд“ начело с капитан Георги Тодоров, прикриващите отряди – Кулски, Белоградчишки и Бреговски, които е трябвало да затворят всички възможни пътища на сръбските войски. Срещу защитниците, които са не повече от 10800 души се насочва сръбската войска, която е с числен състав над 11700 души“, обяснява Христина Кирилова. Твърде млад, Атанас Узунов посвещава живота си на борбата за освобождението на Отечеството. Неговият триумф е пребиваването му във Видин, като командир на Северния отряд на българската войска и защитник на Видинската крепост. Изключителният военен талант и отличните организаторски качества на произведения вече в майор – Атанас Узунов, впечатляват държавното ръководство на страната, а той печели сърцата и признателността на цялото видинско гражданство.“Атанас Узунов е първият сапьор и фортификатор в българската армия. Като комендант на Видинската крепост той взема цялата власт за отбраната на Видин в свои ръце. Организира т.н. пасивна отбрана – затваря се в крепостта и с прикриващите отряди се опитва да се противопостави на навлизащия противник. Сръбските войски превземат Белоградчик и Кула и успяват да се дислоцират около Видин край редутите на селата Слана бара и Новоселци. На 12 ноември по стар стил или 24 ноември по нов сръбската войска стига на 400-500 метра от крепостната стена на Видин“, продължава разказа си Кирилова.
Атанас Узунов организира тайни изходи от крепостта, през които преминава отряд на подпоручик Ангел Тодоров и нанася внезапни удари на сръбската войска. При сражението видинският отряд понася големи загуби, загива и подпоручик Ангел Тодоров. Генерал Лешанин е изненадан от героичната отбрана на Видинската крепост и с непрекъснати атаки се стреми да сломи силите на българските части. На 15 ноември по стар стил или 28 ноември по нов се подписва примирието между воюващите страни, но в същия ден сръбската война опитва с нова атака да превземе Видин.
Много са историите свързани със защита на Видинската крепост по време на Сръбско българската война. Една част от тях са свързани с кораба „Голубчик“ и капитан Владимир Луцки. Българската флотилия оказва неоценима помощ на защитниците на Видинската крепост. С корабите, които се намират по това време на Видинското пристанище се пренасят храни и боеприпаси. Видин е изолиран по суша и единствено по река Дунав може да се снабди с всичко това. Сърбите обстрелват нашите кораби, но корабите под чужд флаг пътуват необезпокоявани по река Дунав.
Изобретателният капитан на кораба „Голубчик“ се възползва от това право и снабдява защитниците от крепостта с муниции и храна. „Голубчик“, командван от руския офицер на българска служба, 35-годишният мичман Владимир Луцки, е основен „виновник“ за това защитата на Видинската крепост да устои . По време на войната останалите кораби от Дунавската флотилия също не бездействат и безспирно пренасят оръжие, муниции и войски по Дунав. След добрата отбрана, която изгражда капитан Атанас Узунов, Видин успява да бъде защитен. По време на обсадата на Видин митрополит Антим I е във Видин и не напуска пределите на града. Предлагат му да бъде откаран на отсрещния бряг в румънския град Калафат. Митрополитът отговаря:„ Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“. Голяма е неговата роля като председател на Дружеството на Червения кръст по време на обсадата. Населението е притеснено, има смут сред хората и тогава митрополит Антим I, призовава всички да се включат в отбраната на Видин – кой с каквото може. След призива на своя духовен водач в отбраната на Видин се включват много граждани, а така също и ученици, дори и студенти, които са се върнали от чужбина.
Майор Атанас Узунов е награден с орден „За храброст“ III степен, орден „Св. Александър“ V степен. Той е обявен за почетен гражданин на Видин, а едно от селата във Видинско носи неговото име – Майор Узуново. Майор Атанасов се включва в Русенския русофилски бунт и след потушаването му е разстреля. Това става през 1887 г.две години след спасяването на Видин.
