Пресищането с информация за COVID-19, дори правилната, доведе до резистентност и хората спират да слушат, коментира д-р Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“, който е част от екипа на проекта „Кризата с COVID-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Резултати от проекта бяха представени в Националния пресклуб на БТА. Ръководител на проекта е проф. Даниел Вълчев, а в интердисциплинарния екип са доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Борис Попиванов и доц. д-р Симеон Гройсман.
Симеонов разказа, че според коментари на респондентите в изследванията по проекта цялата информация за ковид е станала като „бял шум“. Нещо повече – тази правилна гледна точка е свързана с много догадки, например новият вариант на вируса започва с догадки, коментира политологът. Според него по-добрата комуникация би била по-умерената и по-пестеливата. Като друг аспект Симеонов посочи липса на хоризонт, както и сериозните дози назидание във връзка с колебанието за ваксинация. Политологът каза, че очакването му е било делът на българите, които заявяват, че не са ваксинирани и не смятат да се ваксинират, да намалее след изискването на зеления сертификат, но се е оказало, че тази прогноза не е вярна. И към ноември, според данни на „Галъп интернешънъл“, 46 на сто от българите казват същото, което е почти същия дял, както преди /45 на сто/. Имаме трайна обществена барикада, която трябва да преодоляваме, обясни анализаторът. Той уточни, че голяма част от отлагащите хора са минали през вируса, втората група, която не бърза с ваксинацията, е групата на маргинализираните общности, и третата – на младите. Според него хората са вярвали на елитите, когато най-много ги е било страх. Минаха две години и през това време нашият западен свят като че ли не успява да даде нито едно от двете в достатъчна степен – нито сигурност срещу вируса, нито свобода, отбеляза той. По всички личи, че COVID-19 e тук, за да остане, време е да измислим как ще живеем с него, коментира анализаторът. Симеонов призова хората да се ваксинират, но и за осмисляне на всичко, като общество трябва да си дадем време да направим рекапитулация къде сме и как ще живеем. Първан Симеонов отбеляза, че са се оформили два разказа ,които са еднакво верни и само привидно се бият. Единият е, че в такива случаи се вземат такива и такива мерки, при определена заболеваемост, и той е верен. Другият разказ, който разсъждава накъде вървят обществата ни, правилни ли са решенията на елитите, обществата уплашени ли са или не са – това е разказ, който се съмнява и той също е легитимен и верен, коментира Симеонов. Като че ли с прекаленото навлизане в експертното, обществено-политическото беше оставени на заден план, дори на моменти санкционирано, коментира той. Политологът доц. Борис Попиванов, който е в екипа на проекта, смята, че COVID-19 се е оказал рейтингов шанс за голяма част от политическите елити в Европа. Той коментира, че навсякъде по света още от началото на пандемията COVID-19 се e превърнал в инструмент в политическия сблъсък – в сблъсъка между правителствата с радикални организации и между правителства и опозиции – опозициите често не отричаха изцяло политиката на правителство, но говореха с нюанси за достатъчността на мерките. В този смисъл COVID-19 се оказа рейтингов шанс за голяма част от политическите елити в Европа, отбеляза той. България може да се похвали, че излезе с някои глобални политически иновации в сферата на политическото отговаряне на кризата с коронавируса, дадохме един от първите примери за изключително мощен и институционален „ковид пи ар“ – например да се обявяват спешни брифинги в 23.00 часа през нощта от страна на председател на НС за сведения за заразен депутат, смята политологът. Друг пример е превръщането на COVID-19 в средство за международно политическо дискредитиране, както стана с посещението на Румен Радев в Естония, посочи той. Попиванов отбеляза няколко аспекта на това как COVID-19 e политически употребяван – като съюзник на властта, като възможност на политиците да управляват политическия календар, да го отлагат или да го забързват, според целите си, както и трансфера на отговорности – с посланията, че хората трябва да си носят отговорността за своите постъпки и дори някои политически сили директно са заговорили за „недисциплинираните граждани“.
В крайна сметка се получи така, че политическите сили предпочетоха да си изградят алиби по отношение на собствени евентуални провали, с мотива, че хората не вършат онова, което се изисква от тях, смята Попиванов. Според него консенсусните теми, които се появиха в парламентарното говорене, са две – икономиката и здравето, и балансът между тях. Той констатира и размиване на политическите граници по отношение на ковид пандемията – почти всички политически сили са заемали всички възможни позиции по отношение на кризата, за и против мерките и ваксините, за да не се допусне отлив на избиратели, които могат да имат друга гледна точка. Говоренето постепенно затихва по две теми – единството и общата дисциплина, и темата за човешките права, е мнението на Попиванов. Хипотезата му е, че политически актьори, политическите сили в България предпочитат да оставят обществото уплашено или объркано, за да правят каквото си искат без да имат санкции от него. Българският политически елит може да бъде характеризиран от гледна точка на пандемията не като заемащ гледна точка, а като усвояващ поредна доста благодатна тема, смята Попиванов. Доц. Мартин Белов от Юридическия факултет на СУ отбеляза, че темата „смърт“ заема около 90 процента от новините на повечето медии, като по-голямата част е за смъртта от ковид. Очевидно ние живеем в ера, в която негативните емоции и страхът доминират нашите общества, коментира той. Извънредната ситуация с коронавируса оказа влияние върху поне три големи групи въпроси – свързани с конституционните принципи, с правата на човека и с институционалния дизайн. Голямото достойнство на проекта е фокусирането върху правото, защото правният дискурс отстъпи съществено на медицинския, на технократския, и дори на математическия дискурс, смята той. В отговор на въпрос проф. Даниел Вълчев коментира, че му прави впечатление, че в последните месеци като че ли дебатът „за“ или „против“ ваксинирането е станало нещо като „религиозен дебат“. Не е ли време да си поставим въпроса трябва или не трябва да бъде задължителна ваксината и да има разумни аргументи в едната или другата посока, трябва да се постигне разумна интерпретация на този въпрос, отбеляза той. Друг аспект на проекта е свързан с реакцията на българските съдилища. Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания към Министерството на образованието и науката по конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.
