На 1 декември  1888 г във Видин почива Екзарх Антим I. Той  посвещава живота си на изграждане на Екзархията и на културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от османската власт  произволи и жестокости при потушаването на въстанието. Председател е на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание  през 1879 година.  Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“ Роден е през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Чалъков. През 1837 г. приема монашество в Хилендарския манастир.  През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата христова църква в Хaлки, Гърция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на прегамент през 1848 г. става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски – професор по славянска филология. Именно тази диплома на Eкзарх Антим I се съхранява във Видинския архив. Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир.  От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. През 1861 г. архимандрит Антим е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква.На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия . На 16 февруари 1872 г. митрополит  Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Екзарх Антим I подпомага морално и материално национално освободителното движение за освобождаване от турското иго. В  Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:“Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa“.  След жестокото потушаване на Априлското въстание  по инициатива на Екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак, които са  изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ.  На 14 април 1877 г. с везирска заповед Екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. На 17 юни 1877 г. Екзарх Антим I е изпратен на заточение в  Мала Азия. В писмо до руския император Александър II, Екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него „Да се освободи България!“.През март 1878 г., след освобождението, в резултат на обща амнистия Екзарх Антим отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава.От 14 февруари до 16 април 1879 г. Екзарх Антим I председателства Учредителното Народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция. От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим I е избран и за председaтел на Първото обикновено нaродно събрaние, но откaзвa. През 1878-1879 г. Екзарх Антим I подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание. На Шипка Екзарх Антим I полага основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България и по единодушното решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за освобождението на България. Екзарх Антим I се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата „Св. Димитър“, за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия.  На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да напусне обсaдения Видин с думите „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa.“ През 1887 г. той е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция. На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I предава Богу дух във Видин. Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.