Човек трябва да види тази гледка поне веднъж в живота си!

Разположен живописно в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец, Белоградчик спира дъха с причудливите високи скални фигури, които наподобяват реални силуети и затова носят имената Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. Белоградчишките скали са изумителен природен феномен, датиращ отпреди повече от 200 милиона години. Преди повече от десетилетие Държавната агенция по туризъм о общината стартираха кампания под мотото „Белоградчик – осмото чудо на света“ – име, което градът и скалите напълно заслужават.

Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина, като най-величествените от тях обграждат самия град. Белоградчик е древен град – началото му е поставено още от римляните, които построяват крепост, използвайки непрестъпните скали, които се издигали в подножието на планината.

Преди около 230 млн. години, в района на скалите се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното, на което се отлагали пясък, чакъл и глина. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл, комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. В продължение на милиони години, природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена.

Най-интересният и значим паметник на културата в Белоградчик е крепостта „Калето“. Тя е една от най-добре запазените крепости в страната и паметник на културата с национално значение. Тя е била изградена в пределите на Римската империя. Римляните са използвали при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток. От другите две стени за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80 – 100 м. Предназначението на този римски кастел е било да служи за крепост-наблюдателница. Недалеч от крепостта са открити останки и на римски акведукт. През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление. Той издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон.  В края на XIV  османските войски  превземат и крепостта край Белоградчик и разширяват.  Под ръководството на френски и италиански инженери крепостта добива сегашния си по-европейски вид. Като военно съоръжение крепостта се използва за последен път през Сръбско-българската война през 1885 г.

Белоградчишката крепост впечатлява не само със своята история, но и с проявеното чувство за мярка и естетическите виждания на строителите. Крепостните стени и най-вече порталите са допълнително украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, розети, палмети и други релефи, стилизиращи изображения на растения и животни.

Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на града е „Вечен и Млад“. В последните години Белоградчишките скали са домакин на опера на открито. Постановките, дело на акад. Пламен Карталов, се радват на изключителен интерес от зрители от всички градове на страната, като билетите се разпродават месеци преди това.