Столицата на Хашимитското кралство Йордания – Аман, е разположена на 19 хълма, между пустинята и плодородната долина на река Йордан. Тук живее близо половината население на страната – малко над 4 млн. души, като мирно съжителстват мюсюлмани и християни. Днес Аман е сред най-старите постоянно обитавани и до днес градове на планетата.
В хода на историята в Аман са процъфтявали и умирали няколко велики цивилизации. Намерените артефакти сочат, че първите хора от Неолита, които са заселили Аман, са живели тук 8050 г. преди Новата ера. Открити са останки от древни светилища за поклонение на Слънцето, Луната и звездите.
По-късно дошла епохата на египтяните. Предполага се, че по това време около хълмовете на Аман се заселило и племето амонити, които дали името на града. След Египет, градът станал владение последователно на асирийци и вавилонци.
Гърците завладели Аман през 384 г. преди Новата ера. По време на управлението на Птоломей II Филаделф те построили нов град, върху руините на предишните селища около хълмовете. Нарекли го Филаделфия. Това име Аман носи до завладяването си от римляните през 106 г.
През следващите столетия близостта на Аман до Багдад и Дамаск оказва благоприятно влияние върху търговията и развитието на града. В средновековието обаче няколко силни земетресения и пожари сложи точка на златния период на Аман и той постепенно се превърнал в малко селце.
Нов живот му вдъхнала Османската империя. През 1906 г. Аман се оказал главна спирка на построената железопътна линия, свързваща Дамаск и Медина.
Значителното му разрастване днес се дължи на десетките хиляди бежанци от Палестина, които дошли в Йордания след създаването на Израел. А след войните в Персийския залив в началото н 90-те години на миналия век, в Аман се заселват няколко хиляди преселници от Източна Азия и Ирак
